За книгата: 2024 г. / Имало едно време всички по света живели: мъже, дядовци и деца. Само че нямаше нито една жена, нито една да лежи наоколо. Нямаше жени и нямаше нужда! Но каква радост има дядовци, мъже и момчета да обикалят дворовете без жени? И нашите дворове са големи: на тях има пейки. Готини мисли за зелева супа, борш и зеле, за да не е празен районът. В селото не е празно и няма страшно - ще кажат хладнокръвно, ще въздъхнат за трийсет и трети път и ще си извадят очите. Така живеехме, тоест криехме запасите си един от друг, никога не целувахме децата си и се глезихме заедно на запивки. Щяхме да живеем така и по-нататък, но някакво момченце изведнъж видя нещо в съня си: „Мамо, мамо!“ Разберете, все още има жени на света, те са като мъже и деца, само с устни и коси ей така.” права, дълга коса, наричат ​​я плитки.” Старците слушаха и се чудеха: трябваше да мечтаем за такова нещо! И мъжете се ядосаха и се приготвиха за дълъг път, на коне и в полето: те бяха уморени от толкова много! Препуснахме в галоп до първата неравност (а синовете ни плачат вкъщи) и се върнахме…